Скарлатина

  • Печат

Скарлатината е заболяване, засягащо най-често децата в предучилищна и ранна училищна възраст, във възрастта от 3 до 13 години. По-голямата част от разболелите са деца са под 10 годишна възраст. Бебетата до шест месечна възраст много рядко могат да се разболеят от скарлатина, тъй като са предпазени от антителата, преминали от майката. Хората боледуват от скарлатина предимно през есенния и зимния период на годината. Причинителят на скарлатината са бактерии- бета-хемолитични стрептококи от група А. Тези бактерии са грам-позитивни и могат да предизвикат инфекция на гърлото и/или и кожата. Бактериите произвеждат токсин, който причинява ефектите върху кожата.

Контагиозният индекс при скарлатината е нисък - 30-40% (от 100 души били в контакт с болен от скарлатина, около 30-40 хора ще се разболеят), докато при морбили и варицела е над 90%. Тези бактерии попаднали в организма на детето отделят токсини и други вещества, които играят роля на алергени за организма и са причина за късните усложнения при скарлатината.

Заболяването - скарлатина се предава най-често от човек на човек по въздушно-капков път (при кашляне, кихане или разговор), но е възможно и заразяване с храна или различни замърсени предмети: играчки, съдове, неизмити ръце, продукти и други. По контактен механизъм, чрез различни предмети се заразяват около 30-40% от хората, които са били в контакт с болен от скарлатина. Ето защо скарлатината се характеризира с нисък контагиозен индекс.

 

Заразяване със скарлатина може да настъпи и от носител на бета-хемолитичен стрептокок, който не подозира, че носи този бактерий. Обривът при заболелите се появява най-често един до два дни след началото на оплакванията, които са най-често повишена температура, главоболие, болки в гърлото и корема, повръщане и други.

 

Източникът на заболяването са болните от скарлатина, както и болни с ангина или назофарингит, причинен от бета-хемолитични стрептококи от група А.

 

Инкубационният период при скарлатината е сравнително кратък — от 2 до 7 дни.

 

Скарлатината е бактериална инфекция и след преболедуване не се придобива траен имунитет, затова е възможно човек да боледува повторно от заболяването. В редки случай може да се разболеят и възрастни хора, но те боледуват по-тежко. Ваксина срещу скарлатина няма, тъй като бета-хемолитичния стрептокок има над 80 серотипа, поради което е трудно да се създаде ваксина.

Симптомите при деца със скарлатина са:

 

    Повишена температура около 39°С.

    Главоболие, силна отпадналост и лесна уморяемост, повръщане (особено при малките деца).

    Огнено червено гърло, болка в гърлото; обложен език, увеличени сливици, често с гнойна ангина с налепи, увеличени шийни лимфни възли.

 

Тези симптоми, като повишена температура, болки в гърлото, общо неразположение и повръщане не могат да насочат родителя, че предстои да се появи обрив и че това е скарлатина. Ако причинителят на една ангина или фарингит е бета-хемолитичен стрептокок от група А и болния няма антитела срещу отделяните от него токсини, които предизвикват обрива, ще се разболее от скарлатина. Ако пациентът е заразен със стрептококова инфекция и има антитела срещу токсините на стрептокока, отговорни за обрива, но пък няма антитела срещу определен щам от стрептококите, то тогава може да се разболее само от ангина, отит, пневмония или други.

 

Скарлатината се приема за вид шарка. Първите симптоми на заболяването скарлатина могат да се появят до няколко часа, както и до 12 дни след заразяването. Важен симптом при скарлатината е обрива, който е под формата на дребни червени петънца, които най-напред се появяват в областта на шията и горната част на гръдния кош, по слабините и сгъвните повърхности на крайниците и впоследствие се разпространяват по гърдите, корема и шията.

 

Най-интензивен е обривът по вътрешната повърхност на ръцете и краката, особено в гънките на предмишниците, лакътните и коленните ямки, по долната част на корема и вътрешните повърхности на бедрата. При тежките форми на заболяването може да са налице и хеморагични обриви.

 

Обрив няма по носа и около устата, където се образува т. нар. “триъгълник на Филатов”. Болните от скарлатина са с ярко червени бузи и периорална бледост. Кожата при пациентите болни от скарлатина е като настръхнала - “гъша кожа”, болните я усещат груба като шкурка. Ситен обрив има и в устната кухина на болния. В кожните гънки се установяват зачервени петехиални линии.

 

Първите дни езикът може да е само покрит с белезникав налеп, а в последствие да е силно зачервен с видими връхчета, т.нар. “малинов” език. Устните са силно зачервени. Шийните лимфни възли може да са уголемени и болезнени при палпация.

 

При болните от скарлатина е типично последващото лющене на кожата, което се появява след една седмица до десет дни и е най-изразено по дланите и ходилата, като може да продължи до месец и повече.

Скарлатината се доказва сравнително лесно при типичните форми на болестта по характерния обрив, съпътстван често от ангина и повишена температура. Поставянето на диагнозата е по-трудно при нетипично протичане. В тези случаи трябва да се направи диференциална диагноза с други заболявания протичащи с ангина и обриви, както и от обриви свързани с прием на някой медикаменти и други. Затова е добре при всяко съмнение за скарлатина, да заведете детето си на преглед от лекар, за да постави точна диагноза.

 

Диагнозата при скарлатина се поставя въз основа на оплакванията на пациента и клиничното протичане на болестта, физикалния преглед от лекар и събирането на епидемиологична информация за контакт с болен от скарлатина. От прегледа на детето, лекарят ще обърне внимание на гърлото, езика и сливиците на детето, ще разгледа подробно обрива по тялото и зачервяването на бузите и ще палпира лимфните възли. Освен това ще преслуша гърдите на детето и ще палпира внимателно коремчето му.

 

Допълнителна информация за лекаря дават и назначените лабораторните изследвания. От изследването на кръвта се имат предвид пълната кръвна картина, С-реактивен протеин и СУЕ, допълнително лекуващия лекар може да назначи и други изследвания при съмнение за усложнения, като урина, ликвор, кръв за хемокултура. При скарлатина се установяват левкоцитоза, неутрофилия, олевяване, ускорено СУЕ, може да има и умерена еозинофилия, повишени стойности на С-реактивен протеин. При усложнения от страна на черния дроб може да има леко увеличаване на трансаминазите и серумния билирубин. В урината може да има белтък и повишен уробилиноген.

 

За потвърждаване на диагнозата и за подпомагане в избора антибиотичното лечение, лекарят може да назначи секрет от гърлото за микробиологично изследване, за откриване на инфекциозния, бактериален причинител. При доказването на β-хемолитичен стрептокок от група А в гърлен секрет, трябва да се вземе под внимание и широкото разпространено носителство. След изолирането на чиста бактериална култура може да се определи и антибиотичната чувствителност на причинителя.

След заразяването от скарлатина до изявата на първите клинични признаци на заболяването минават около 2 до 12 дни. Скарлатината започва остро. Първите симптоми са повишена температура, болезненост на гърлото, главоболие, повръщане, белезникави налепи по уголемените тонзили, зачервен фаринкс и небни дъги и обрив, които обичайно се появява по кожата на следващия ден. Обривът започва от шията, гърдите и гърба и се разпространява по гърба, корема, предмишниците и бедрата, като до 2-я или 3-ия ден обривът, най-често е вече по цялото тяло. Може да забележите и напречни червени линии по гънките. Кожата на болния е настръхнала. При стискане на кожна гънка и пускането и се появяват петехии. При средно-тежките случаи на протичане на скарлатината острият период преминава до петия ден. Друг симптом при скарлатината са увеличените лимфни възли на шията и субмандибуларно. След изчезване на обрива, започва лющене на кожата. Устните на болния са сухи и зачервени.

 

Ако вашето дете има някои от тези симптоми и особено, ако има контакт с друг член на семейството, болен от скарлатина или посещава здравно заведение, където има болни от скарлатина, е добре да се консултирате с лекар.

 

При някои от болните клиничната картина е лека, температурата е слабо повишена, пациента има единични дребно-петнисти обриви, със зачервено гърло. Най-често болестта има леко протичане.

 

Обърнете се и към лекаря на детето за консултация, ако има температура след 72-я час от започване на лечението с антибиотик или се появят нови симптоми.

 

Обадете се незабавно на Педиатъра ви, ако вашето дете е под една година и висока температура и обрив или ако получи фебрилен гърч, ако обривът му се засили или ако има затруднения с преглъщането или с дишането.