Алергия към кравето мляко

  • Печат

Алергия към кравето мляко при децата
 
Алергията към кравето мляко е добре позната форма на хранителна алергия. Съществуват два типа алергия към млякото – незабавен и отложен тип. При незабавния тип алергията е очевидна и се установява с кожен тест. При отложения тип алергия, показанията не са очевидни и предизвикват хронично заболяване, което рядко се диагностицира.

Кравето мляко съдържа много протеини, които действат като антигени – предизвикват реакция от имунната система. Пациенти от всички възрасти със стомашно-чревно заболяване може да срещнат трудности при усвояването на тези протеини и може да ги приемат като антигени. Тези проблеми могат да бъдат свързани с непоносимост към лактозата и в този случай може да бъде предписано приемането на млечно-захарния ензим лактаза.


Алергията към млякото е проблем, свързан с млечния протеин и не се разрешава с промяна на млечната захар – често пъти диагнозата “непоносимост към лактоза” е непълна или погрешна и симптомите продължават да са налице въпреки изключването на лактозата. Често пъти детската алергия към краве мляко се приема като специфична и непостоянна ситуация, която децата “израстват” с течение на времето. Тази идея може да бъде заблуждаваща, много деца продължават да проявяват хронични симптопми на млечна алергия, въпреки че първоначалните проблеми може да са изчезнали, симптомите на заболяването се променят и объркват родителите и лекарите.

Най-малкото, бихме могли да кажем, че някои деца имат алергична диагноза, която се проявява по различен начин. В проведено изследване на деца с незабавна реакция към краве мляко в бебешка възраст, е била наблюдавана продължителна свръхчувствителност, изразяваща се в развитието на множество хранителни и инхалаторни (дихателни) алергии, многократен болничен престой и чести случаи на непоносимост към лекарства. Тези деца може да продължат да проявяват свърхчувствителност и като възрастни да имат заболявания, свързани с имунната система. Въпреки че има само няколко изследвания, които са насочени към заболяванията при възрастни, свързани с непоносимостта към мляко, има достатъчно основания да се счита, че млечният протеин играе огромна роля в заболяванията при хората на всяка възраст.

В млякото съществуват най-малко 30 основни антигенни протеини. Казеинът е най-често използваният млечен протеин в хранителната индустрия; лакталбумин, лактоглобулин и гамаглобулин са други групи млечни протеини. Храносмилането вероятно увеличава броя на възможните антигени до над 100. Млечните протеини са изброени в хранителните продукти с различни наименования като млечно съдържание, обезмаслено сухо мляко, казеин, казеинати, суроватка и албумин.

Млечните протени остават непроменени при производството на различни млечни продукти. Докато непоносимостта към лактозата може да не бъде проблем при консумацията на йогурт, например, алергията към млечния протеин си остава. Много пациенти биват заблуждавани от здравни твърдения (върху етикетите на храните) за свободни от лактоза храни и пак проявяват симптомите на млечна алергия, когато консумират такива храни. Приетите фракции на всеки млечен протеин може да предизвикат производството на lgE, lgA и lgG антитела, при което могат да настъпят различни сложни реакции на имунната система. Затова кожните тестове с млечен протеин са подвеждащи – обикновено се получава реакция при тези тестове, която показва активност на антитела от тип lgE спрямо непроменените протеини, но вторичните антигени не се откриват.

Нещо повече, млечните антигени имат свойството да остават непроменени, когато преминават през гладката повърхност на храносмилателната система и така стават отговорни за множество забавени реакции на имунната система, които не зависят от lgE и не се откриват при кожен тест. Ролята на млечните протеини в предизвикването на най-сериозните патологични заболявания обикновено остава незабелязана.

Доказателства за патогенната роля на кравето мляко съществуват в различен вид – астма, ринит, екзема, ортикария, сериозни форми на отит, хемосидероза (процес на интензивно натрупване на желязо в някои органи вследствие нарушения в обмяната на желязото – бел.пр.), ентеропатия, гастроентерит, стомашно-чревни кръвоизливи със желязодефцитна анемия, мигрена, болест на Крон, ревматоиден артрит и форма на диабет със зависимост от инсулина.

Компаниите производители на адаптирани млека полагат значителни усилия за призводството на “хипоалергенни” млечни продукти чрез различни методи на хидролиза на протеина. Едно изследване показва, че адаптирано мляко на база на суроватъчен хидролизат намалява атопията при деца в рискова група през първата им година; 21.8% от децата, приемали суроватъчен хидролизат са проявили атопични симптоми, в сравнение с 48.6%.   

Адаптираните млека с частично хидролизиран протеин не са така “безопасни”, както са се надявали и обещавали производителите, което е било установено след пускането на пазара на адаптирано мляко “Успешен старт” и производителите са получили сигнали за много алергични реакции, включително и анафилаксис. В изследване с животни, Джарет показва, че малки дози антигени на кравето мляко са по-чувствителни от големи дози.

Моделът на алергия lgE е привлекателен за изследователите заради своята простота и лесния начин на тестване за чувствителност; но той се отнася само до специална група хора с алергия от тип 1, lgE. Тъй като това е важен пример за алергична реакция, някои лекари са го обявили за единствената доказана форма на хранителна алергия. Тяхното мнение е неприемливо. От полза е разграничението между незабавни, очевидни алергични прояви и отложени, по-малко очевидни такива, увреждащи хронично имунната система.


Модели на диабет


Вследствие на доказателствата, че консумацията на краве мляко може да предизвика диабет при гризачите, е направено изследване при деца, болни от диабет, което показва антитела на говежди серумен албумин и 17-амино-киселинен серумен албумин пептид. Тези антитела биха се свързали с панкреатичен повърхностен бета-клетъчен антиген.

Това изследване показва, че пациенти, болни от диабет имат високи серумни концентрации на анти-BSA антитела (lgA и lgG). Присъствието на антитела (което означава присъствие на антиген-специфични В-клетки) може да бъде сигнал за съпътстващо присъствие на антиген-специфични цитотоксични Т-лимфоцити, въпреки че те все още не са доказани. Изследователите предполагат, че “определена група лимфоцити непрекъснато се предават от незрелите депа, съдържащи lgM В-клетки, към lgG-отделящи или lgА-отделящи клетки”. Те го описват като ”бавен, безрезултатен процес, потвърждаващ факта, че клинично заболяване се развива само в около 5-6% от носителите на съответното генетично предразположение”.

Моделите на диабет, предизвикани от хранителни антигени, са потенциално важен имунологичен пример за много непреодоляни заболявания, които изглеждат “автоимунни”. Дълготрайните, безрезултатни патогенези, които могат да предизвикат увреждания на даден орган, особено ако антигенът се приема от обикновена храна, продължават в течение на много години. Друго обяснение изтъква предположението, че бета-клетките са атакувани от цитотоксични Т-клетки, които първоначално са били насочени към други клетки, заразени с вирус, чийто повърхностно-клетъчни антигени са подобни на бета-клетъчните антигени.

Едно изследване в Австралия на деца, болни от диабет, сочи, че при 52% от децата, на които е давано адаптирано мляко през първите три месеца, рискът да развият диабет е по-висок, в сравнение с тези, които не са приемали адаптирано мляко. Кърмените деца са показали 34% по-ниска заболеваемост от диабет в сравнение с децата, хранени с адаптирано мляко.