Методът на Никитин

• 

Борис Павлович и Лена Алексеевна Никитинa са автори на нетрадиционна система за възпитание на децата. По примера на собствените си деца, те се убеждават че първите години в живота на един човек са най-важни, когато заниманията с мама и тати изградят безценни знания и умения, които ще се ползват цял живот.

Какво да правите, ако искате детето ви навреме и пълноценно да се развива? Никитин съветва да се постараете да го обкръжите с такава среда, която би стимулирала различни творчески дейности.

Игрите, които той предлага спомагат за развитието на интелектуалните и творческите способности на детето. Играчките, игрите са едни от най-мощните възпитателни средства. Именно в игрите се развиват различните страни на личността. Вие си мислите че просто купувате играчка? Не, вие проектирате човешка личност!

 

Творческите развиващи игри на Никитин се базират на:

1. Всяка игра е всъщност набор от задачи, които детето трябва да реши с помощта на кубчета, тухлички, квадрати от дърво, пластмаса, детайли от конструктор.

2. Задачите се дават в различен вид: като модели, плоски рисунки, изометрични картинки, чертежи, писмени или устни инструкции, т.е. децата се запознават с различни начини за придобиване на информация.

3. Задачите увеличават трудността си по етапно, т.е. започва се с лесни и се завършва с трудни.

4. Задачите са различни по трудност – от достъпни за 2-3 г. деца до непосилни за средна възраст хора. Затова игрите на Никитин са интересни и за възрастни.

5. Постепенното увеличаване на трудността на задачите, помага на детето да продължава напред, след като се е самоусъвършенствало, т.е. е развило част от своите творчески способности, за разлика от стандартното обучение, където се обяснява и където се формират изпълнителски качества в детето.

6. Не бива да се показва на детето по никакъв начин как да се реши задачата. То само трябва да стигне до извода.

7. Не е нужно още с първия опит детето да реши задачата. То може да е още малко, недорасло, трябва да се изчака – седмица, месец.

8. Решенията на задачите не са абстрактни, а са във вид на рисунка, предмет от кубчета, тухлички, т.е. във видим вид. Това помага точно да се провери изпълнението на задачата.

9. Повечето игри на Никитин са неизчерпаеми, т.е. децата и родителите могат да си измислят всякакви варианти.

10. Игрите на Никитин мобилизират целия умствен капацитет на човек, като го развиват най-успешно.

Игрите на Никитин развиват творческата страна на интелекта. Различните игри развиват различни интелектуални качества – внимание, памет, най-вече зрителна, причинно-следствени умения, закономерности, систематизиране, обобщаване, способности за комбинация на различни елементи, детайли, предмети, умения да си откриваш грешките и недостатъците, умения за пространствено въображение, способност да предвидиш резултат от действие. Като цяло всичко това развива съобразителността, изобретателността и творческото мислене.

Направи предмет по модел

Играта се състои от 16 еднакво големи, но различни по цвят кубчета. Шестте страни на всеки куб са в различен цвят, като се ползват 4 цвята. Това позволява да се направят 1,2,3,4 цветни модели в различни варианти. Тези модели наподобяват контурите на различни предмети.

В началото се разглеждат готовите модели, после те се правят от кубчета, а най-накрая – може да се измислят всякакви други неща, които не са описани в ръководството.

За най-малките на 1-1,5 г. се ползват 4 кубчета, а за големи – 9 или 16.

Уникуб

Тези кубчета въвеждат детето в тримерното пространство. Развиването на пространственото мислене ще помогне на детето в бъдеще да овладее лесно геометрия и стереометрия. Подходящи за деца както на 2 г, така и на 15 г. Всички 27 кубчета са с еднакъв размер, използват се само 3 цвята.

Задачите при уникуба са трудни и изискват повече време и усилия от детето. Ако се онагледи с помощта на рисунка или чертеж задачата, детето ще разбере по-лесно отколкото само словесно обяснение.

 Кубчета за всички

Играта с тези кубчета учи на пространствено мислене и умение за комбиниране.

 

Предлагат се еднакви по размер, но различни по цвят кубчета на детето. То трябва да построи нещо по модел.

Дроби

Децата могат да се запознаят с дробите от най-ранна възраст. Та нали са виждали половин ябълка или парче торта. От разделен кръг на части – децата могат да получат елементарни знания за дробите.

Тухлички

Играта запознава децата с основите на конструирането, развива вниманието, пространственото мислене. Комплекта се състои от 8 еднакви дървени тухлички и ръководство със задачи.

 

В началото задачите са елементарни, подходящи и за 3 г. деца. По нататък задачите стават все по-сложни.

Квадрат

В тази игра няма строго ограничени модели, както при другите. Задачата на родителите е да изходят от новото на детето им и да му предложат леки задачи, за да може то да ги хареса

Заедно с децата:

Как вашето дете да се увлече по нещо и да постигне резултати? Обща работа или работа един до друг - това задължително ще предизвика интерес към процеса на труд. Резултатите ще са повод за разговор, обяснения, мнения, обща радост, когато се е получило добре. Още нещо много важно: ние не сме се опитвали да правим нещо за детето, ако то може само, не сме мислили и решавали вместо него, ако може само да мисли и реши. Като цяло във всички занятия с децата, ние се стараем да поощрим творчеството, да не им натякваме свое мнение, нито решения, не бързаме веднага да поправим грешка или да съобщим за нея. В случай на неуспех, се опитваме да не упрекваме, да не се срамуваме. А в случай на нещо добро - да не пестим похвали. На нас ни беше просто интересно с децата и ние никога не сме оставали равнодушни към това, какво правят, какви са резултатите. Това не беше контрол, или следене, или опека, или уроци с проверка, а истински неподправен интерес към живота на децата и на техните различни занимания. Как да се претовари детето, ако то само се занимава по негово желание и му е интересно, и прави това, което иска. Най-добрата почивка е промяната на заниманието, а за нашите деца, това не беше проблем: възможности имаше много. Тази непринуденост много се доближава до игрите. Освен това, ние се опитвахме да учим децата да се радват на чуждия успех, така, както на свой. Предоставяйки пълна свобода на децата си, ние избегнахме три неприятности: претоварване, всякакви възможни отвращения на децата от нужни и полезни неща и уличната съблазън, която се оказа скучна, при наличието на разнообразен начин на живот в къщи.

И децата ни учат:

Шокирани от неочакваните открития за това какви огромни възможности има ранното детство, ние се притеснявахме: какво ниво ще достигнат децата във физическото си и интелектуално развитие? Мислихме: най-важното е да са умни и здрави, а останалото - само ще се намести. Когато първородния ни син беше на половин година, ние го обучавахме на самостоятелност в смисъл: ако попадне в трудно положение, ние "не му обръщахме внимание", не му помагахме сред всичките сълзи и вопли, нека сам да намери път за да излезе от ситуацията. И постигнахме успех: детето само започна да се справя. Така постъпихме и с втория син. Но веднъж, когато малкия се удари и разрева, неговия три годишен брат така и не го погледна, а гледаше на другата страна, както ние, възрастните. Имаше само равнодушие и безразличие към малкия брат. Аз се поразих! Тогава аз преразгледах нашия "възпитателния подход". Често за малко провинение, ние дълго "възпитаваме" детето с хиляди обяснения и порицания. То иска от нас само разбиране и помощ, а какво получава? Най-жестокото наказание - мама се отказва от него в този момент.

 

От този "урок" започна моето "учене за майка", което не е завършило и до ден днешен и всеки ден, аз се уча да разбирам децата си! Ние възрастните, имаме силно чувство на превъзходство над децата и непоколебима увереност в своята правота. Всяко възражение ни се вижда наивно и безсмислено: та какво разбира едно дете, какво знае, че да ми възразява така?

А кога ще допуснете, че детето ви може да знае за нещо, което вие не сте чували? Живейте, слушайки мнението му и ще се удивите: "Браво! Ти съобразяваш по-добре от мен!" Честна дума, много е приятно, да се поучиш от сина си, макар и да е мъничък.

Спор, а не караница

Моят син ми каза: "Мисля, че като цяло е добре да се спори - интересно е да се сравняват доводи, да се търсят решения, независимо от това, кой ги предлага. Това май те кара да мислиш добре. Помниш ли, в Древна Гърция как са учили младите: да присъстват на споровете на мъдреците, без да взимат участие, без да се съгласяват с едната или другата страна. И така се учат да мислят."

Това беше забележително! Спря ми дъха. Въпросът е не за това че ние сме спорили, а за участието на децата в спора. Те бяха свободни в своите разсъждения и изказвания.