За какво служи плачът? Как спят бебетата и децата? Детския сън и бебешкия плач

Степените на бодърстване при бебето

Така наричаме различните състояния, в които пребивава бебето през първите седмици от живота си. Не е много сложно да се разберат, тъй като са само три.

Сънят

В сън новороденото прекарва най-дълго в началото на жизнения си път. Продължителността на съня е различна за всяко дете. Когато наблюдавате как спи, можете да откриете два вида сън: дълбок, когато е напълно отпуснато и неподвижно и диша равномерно, и лек, когато мърда ръчички и крачета, върти очички под клепачите и понякога леко извиква. Да не вземете да му отговорите! Ненужно ще го разбудите и после ще се питате защо плаче... 

Спокойното събуждане

Детето е будно, внимателно и спокойно. В продължение на няколко минути е напълно готово да общува и да бъде стимулирано, Обикаля с поглед обкръжаващия го свят, усмихва се, заслушва се. Съсредоточава вниманието си ту върху това, което вижда, ту върху онова, Което слуша или пипа. Тези моменти, освен че са най-подходящи за контакти, са и началото в откриването на околния свят. Времето на бодърстване (краткотрайно при новороденото и удължаващо се в последствие) настъпва обикновено, когато бебето се чувства добре: наспало се е, заситено е и чисто и е готово за малко игра, стимулиране, общуване. След като е поседяло будно и спокойно, може да стане и по-активно. Да започне да мърда ръчички и крачета, да обръща главичка, постепенно да се възбужда. Тогава, за да не се преумори, заниманието трябва да се прекрати. Ако бебето е неспокойно още със събуждането, означава, че сме близо до следващата степен на бодърстване.

Плачът 

Отначало слаб и на големи интервали, той бързо набира скорост и се извисява до трудно поносими височини. Бебето се гърчи, почервенява. Това съвсем не значи, че е болно. В случая става дума за нормален начин на изразяване, за своеобразен зов. Нещо го притеснява, родителят търси приемливо обяснение и, в зависимост от това доколко разбира детето си, отговаря повече или по-малко задоволително.

За какво служи плачът?

Отговорът се съдържа в една-единствена дума: да общува. За да сме докрай честни, ще признаем, че определена част от виковете има за цел главно да изчисти натрупалото се напрежение, резултат на прекалено стимулиране. Същото се наблюдава и при по-големи деца: Когато са прекомерно възбудени, те избухват в сълзи преди да отидат да спят. Плачат „за нищо" и се чувстват по-добре след това. Но дори и така да е, детето общува: „Прекалено съм изнервено, ще си поплача и ще ми мине." При всички положения ревът съответства на началния стадий на словото и на общуването. Не можете да различавате причините за плача на вашето бебе? Напълно нормално. И то самото не може. Нужни са му няколко седмици, за да започне да „тълкува" правилно притеснението си и да открие най-точния начин да покаже себе си. Това е активно общуване, тъй като детето изразява нещо и получава отговор от вас. Така вие го въвеждате в диалог. Открай време плачът е бил за детето единственият начин за оцеляване. То изисква с пълен глас онова, от което се нуждае, за да оживее - храна, топлина и любов. Нека да си представим, че контактува по друг, по-малко неудобен за вас начин: например гледа ви умолително или леко проплаква. Но дали това би било достатъчно ефикасно? Бихте ли му отговорили толкова бързо? Колко ли бебета щяха да бъдат забравени в люлките си или в това, което им е служело за люлка през векокете, ако не бяха крещели, ако силно не бяха изисквали възрастните да им се притекат на помощ? Вярно е, че като вика, детето изисква много внимание, според някои, дори прекомерно голямо внимание. Вярно е, но бебето действително има нужда от него.

Минават седмици, месеци и новороденото се учи да се изразява. Кресливите му послания носят все по-отчетливи значения, виковете му започват да се различават. Като им отговарят, родителите напредват все повече в системата за общуване, без която словото би било невъзможно. Бебето плаче, ако е гладно, уморено, ако има нужда да го вземат на ръце и да го полюлеят, ако нещо го боли и т. н. Постепенно майката ще се научи да утешава плачльото, преди още да е отворил уста, защото разпознава признаците, които предшестват рева. С него малкото човече съобщава своите потребности и чувства, а ние трябва да ги уважаваме. Именно тук, чрез началния диалог, се поражда доверието. Детето иска и майката му отговаря с действия, тъй като още не може да го направи с думи. Новороденото разбира, че тя го чува и така се появява и разцъфтява връзката помежду им. За съжаление, да се разчете бебешкият плач никак не е лесно и, дори да има много добра воля от двете страни, това може да продължи през първите два, три месеца. Хората щедро раздават съвети как да бъдат утешени плачливите пеленачета и обикновено, като се водят от случайността, налучкват. Всяко дете обаче е различно. 

Винаги се налага да изучаваме нов език. Нашата задача е да усвоим изкуството да разчитаме знаците, да откриваме нуждите и техния ритъм, да разбираме посланията. В тази игра на „нагаждане" родителите с опит не са в по-добра позиция от новаците. Може би са само по-уверени.

Освен този вид плач, който за да спре, изисква специфичен отговор, има и друг вид: неутешим и неразбираем. Никой не е в състояние да отгатне защо в даден момент някои бебета заплакват и нищо не може да ги накара да млъкнат. Съществуват предположения, за които ще стане дума в книгата. Известният учен Уиникът твърди, че за някои новородени плачът е своеобразно удоволствие. Нима не е приятно да упражняваш дробовете си, както упражняваш която и да е действаща безотказно част от тялото. Да крещиш може да ти подейства добре, дори когато си в безизходица. Така човек реагира, бори се, с една дума - живее. Детето се чувства силно, като крещи и това му се отразява добре.

Едно е важно да разберете: няма смисъл да се чувствате виновна. Майчинското умение, родителският опит нямат нищо общо с това дали бебето плаче много или малко. Майката на поспаланкото съвсем не може и не знае повече от майката на ревльото. Всяко бебе си има своята майка. Това е всичко.

• < Предишна
• Следваща >